Здравей, как си, какво правиш? Със сигурност не подозираш колко ми се иска да бъда до теб сега. Без да те притеснявам, без да те карам да мислиш за нещо  - простичко да си седя до теб и да те гледам. Тогава нощта ще стане много по-приятна, мечтите ще придобият повече сила и хормоните ще се разпръснат в мозъка ми, за да прокарат перфектната илюзия, че светът е страхотен. Една от седемте милиарда илюзии за състоянието на този свят. До тук добре - звучи, че това би ми било достатъчно. За нещастие това е така за съвсем малко. Тук се намесва силата на любовта - всичко би се засилило многократно ако знам, че и ти изпитваш нужда да ме видиш и да си до мен. Да виждам как се усмихваш и как очите ти пламват, когато съм наоколо. Ако това липсва всичко друго е загубено.

Ами добре, знам че си там, знам че се сещаш за мен, че някоя друга нощ пак ще си те гледам и ще се наслаждавам на магията, която движи света. Но както присъствието ти ме прави щастлив, така отсъствието на интерес у теб ме прави нещастен. Как да съм щастлив, след като най-перфектното същество няма нужда от мен? Лошото е че се колебая какво да правя - дали да идвам при теб отново и отново или да потърся други очи, които все ще пламнат.